Проектирането на детски площадки е специализирана дисциплина, която комбинира принципите на детското развитие, инженерството за безопасност, естетиката на околната среда и функционалното планиране, за да създаде игрища, които да бъдат интересни, инклюзивни и безопасни за деца от всички възрасти и способности. Този процес включва балансиране между креативност и практичност, като се осигури, че детската площадка отговаря на нуждите на потребителите и се вписва хармонично в заобикалящата я среда. Основен елемент при проектирането на детски площадки е зонирането според възрастта, при което пространството се разделя на отделни зони, насочени към различните етапи на развитие на децата. Зони за пелени (1–3 години) се фокусират върху сетивно изследване и развитие на двигателни умения, предлагайки ниско и меко оборудване като подови настилки, мини пързалки и маси с текстурирани повърхности. Зони за предучилищна възраст (3–5 години) представят по-структурирани форми на игра с малки конструкции за катерене, люлки и зони за ролеви игри, които стимулират социалното взаимодействие и въображението. Зони за ученици (6–12 години) включват предизвикателни елементи като високи стени за катерене, пръчки за преминаване над глава (monkey bars) и препятствия, които развиват сила, координация и умения за решаване на проблеми. Инклюзивността е ключов принцип, като се включват дизайнерски решения, които гарантират пълното участие на деца с увреждания. Това включва достъпни пътеки (достатъчно широки за инвалидни колички), рампи към висящи игри, адаптирани люлки и сетивно приятни пространства с намален шум и осветление. Инклюзивният дизайн не само разширява достъпа, но и насърчава съчувствието и разбирането между всички деца. Безопасността е вградена във всяко проектно решение – от избора на оборудване (закръглени ръбове, стабилно закотвяване) до покритието на пода (материали, поглъщащи ударите като гумено трошене или заливано на място гумено покритие) и подреждането на елементите (ясни линии за наблюдение, разделение между активни и пасивни зони, за да се предотвратят сблъсъци). Дизайнът трябва да отговаря на международни стандарти (ASTM, EN, ISO), за да се минимизира риска от наранявания. Естетиката и интегрирането в околната среда увеличават привлекателността на детската площадка, като се включват естествени елементи (дървета, градини, водни обекти), свързващи децата с природата, както и тематични елементи (мурали, скулптури или персонализирани конструкции), които вдъхновяват въображението. Проектът също така отчита практически фактори като дренаж (за открити площадки), сянка за комфорт и издръжливост, за да издържи на интензивна употреба и метеорологични условия. Чрез комбиниране на ориентираното към детето проектиране с безопасност, инклюзивност и чувствителност към околната среда, се създават пространства, които вдъхновяват играта, ученето и социалните взаимодействия.