Виртуалната реалност променя правилата за музеите и културните центрове, превръщайки зрителите в активни участници, а не само в наблюдатели. Според скорошно проучване на Cultural Preservation от 2024 г., когато музеите прилагат VR технологии, хората докосват истински експонати приблизително с 60% по-малко често. Това защитава крехките обекти, като все пак позволява на хората да се доближат до тях. Големи музеи вече започнаха да създават тези потопени 360-градусови пространства, където посетителите могат буквално да се разхождат във виртуални изложби. Те дори могат да разгледат отблизо отделни четкови възходи на стари ренесансови картини или да сглобят на екрана счупени археологически парчета. И числата говорят сами за себе си. След всички затваряния по време на пандемията, според доклада на Arts Council England миналата година, музеите все още имат около 28% по-малко посетители в сравнение с периода преди 2019 г. Затова много институции се обръщат към тези онлайн преживявания, водени от истински куратори, като начин да достигнат до хора по целия свят, които може би никога няма да посетят физическото място.
Това, което някога беше нещо, което просто гледаме през музеен стъклен витрин, сега е нещо, което хората могат буквално да докоснат във виртуалната реалност. Вземете например Мона Лиза. Когато се сканира в 3D, виждаме всевъзможни малки детайли, скрити под повърхността, които нашите очи просто пропускат. А след това има и тези възстановени във виртуална реалност студии на Модиляни, където учениците могат да се разхождат и да видят точно как различните условия на осветление са повлияли тези дълги, издължени портрети, с които той стана известен. И цифрите потвърждават това. Около три четвърти от хората, които пробват тези VR преживявания, казват, че започват да оценяват повече изкуството след това. Но може би дори по-добре от това? Училищата с ограничени бюджети изведнъж получават възможности. Много от тях започват да използват прости VR шлемове, така че децата буквално могат да се телепортират в специалната изложба на музея на Ван Гог, без никога да напускат стените на своя клас.
Виртуалната реалност възражда изгубените места с изумителна детайлизираност. Вземете като пример пещерите в Ласко. Достъпът до тези древни обекти бил затворен още през 1963 г., защото посетителите нанасяли щети. Сега обаче около 300 хиляди души всяка година изследват тези пещери виртуално. Те дори могат да регулират осветлението, за да разгледат по-добре старинните палеолитни рисунки по стените. Събития, които са преходни по своя характер, като Бърнинг Ман, също се запазват по този начин. Навремето само около 80 хиляди щастливци можеха да присъстват всяка година. Но сега техните временни арт инсталации продължават да съществуват в архиви във виртуална реалност. Според проучване от 2023 г., почти всички (около 94%) от хората, които са преживели Бърнинг Ман виртуално, са заявили, че културният им опит е бил също толкова богат, колкото и при личното присъствие на място.
Виртуалната реалност улавя културни елементи, които традиционното документиране просто пропуска – от нежни ледени скулптури до свети коренните церемонии. Според изследване, публикувано от Британския институт за културно документиране, около осем от десет форми на нематериално културно наследство, включително традиции на устна реч и живи представления, са в риск да изчезнат в рамките на нашия живот. Вземете например проекта „Дигитален Бенин“, където използват напреднали методи за визуализация в комбинация с реализмични звукови пейзажи, за да запазят определени ритуали по цифров път. Същият подход получава и официална подкрепа – ЮНЕСКО наскоро актуализира препоръките си за 2024 г., като официално признава виртуалната реалност за един от най-добрите начини за запазване на тези изчезващи практики. Онова обаче, което наистина отличава тези инициативи, не е само стойността им за съхранение или показване. Те всъщност позволяват на хората да се включат по смислен начин, например чрез влизане във виртуално пространство, за да изпълнят традиционен маорски танц хака заедно с реални танцьори, чиито движения са внимателно записани и възпроизведени.
Виртуалната реалност променя начина, по който хората преживяват истории, като превръща зрителите в истински участници, вместо просто да гледат отстрани. Проучване, публикувано в Frontiers in Virtual Reality през 2023 г., показа интересен резултат относно запаметяването. Хората помнят около две трети повече детайли от истории, разказани чрез интерактивна виртуална реалност, в сравнение с обикновени филми или романи. Технологията позволява разклонени сюжетни линии, при които нашите избори наистина имат значение. Представете си, че вървите през бъдещ град, който се разпада, или вземате решения от значение за реалния свят – например за спасяването на гори и океани. Традиционните медии ни държат отвън, наблюдаващи отстрани, но виртуалната реалност ни поставя право в самото действащо. Местата, където поглеждаме, и начинът, по който движим телата си, всъщност могат да променят какво ще се случи след това в историята.
Начинът, по който виртуалната реалност обработва пространството и перспективата, силно ни въздейства по начини, които просто не могат да се случат на обикновени екрани. Проучвания показват, че хората изграждат около 40 процента по-силни емоционални връзки, когато буквално стъпят в чуждите обувки и преживеят от първа ръка трудни ситуации, като бездомничеството или попадането в зони на военни конфликти. Когато разработчиците комбинират визуална среда с непрекъснато присъствие със звуци, които реагират на случващото се, това предизвиква истински физиологични реакции. Хората се страхуват истински по време на виртуални предизвикателства за оцеляване или се чувстват завладени от красотата, докато стоят в цифрово възстановени гори или планини. Този вид дълбоко потапяне прави голяма разлика и в терапевтични контексти. Клиники съобщават, че пациентите продължават с лечението с виртуална реалност приблизително 25% по-дълго в сравнение с традиционните подходи при състояния като ПТСР и различни тревожни разстройства.
Ефективните VR разкази се основават на три ключови сетивни принципа:
Проучване на Softmachine (2023) показва, че многосетивните VR преживявания увеличават потопяването с 35% в сравнение с версиите само с визуални елементи. Тези техники правят абстрактните въпроси осезаеми — потребителите физически усещат топенето на ледници чрез термална обратна връзка, докато слушат записани в реално време звуци от падащи ледени блокове, превръщайки изменението на климата в телесно преживяване.
Виртуалната реалност променя начина, по който се преподава науката, защото позволява на учениците да работят практически със сложни концепции, за които обикновено само биха прочели. Наскорошно проучване от Frontiers in Education през 2023 г. установи още нещо интересно. Студенти по биология, които използвали VR за уроците си, постигнали резултати около 18 процента по-добри на тестовете в сравнение с тези в обикновените класни стаи. Благодарение на тези потопяващи симулации, децата могат да разрязват виртуални същества, да си играят с триизмерни молекули и дори да разглеждат различни скални пластове, докато усещат текстурите чрез специални контролери. Какво прави VR лабораториите толкова добри? Те премахват всички досадни ограничения в реалния свят. Учениците могат да смесват химикали, без да се притесняват за експлозии, или да надникнат в места, където живеят застрашени видове – неща, които повечето училища просто не могат да си позволят или да организират редовно.
Виртуалната реалност предлага две основни предимства – по-висока ангажираност и значително по-добри показатели за запаметяване. Проучване, публикувано в „Образователни технологии“ на Спрингър още през 2024 г., установи, че студенти, използващи VR за своите часове по палеонтология, помнят около 27 процента повече информация в сравнение с тези, които прекарват целия ден, четейки учебници. Какво прави VR толкова ефективен? Той задейства няколко сетива едновременно – пространствен звук, движещи се изображения и интерактивно разказване на истории, което всъщност помага за изграждането на по-силни връзки в мозъка за дългосрочно запомняне. Вземете например часовете по астрономия. Когато учениците могат виртуално да обикалят около планети, те започват да усещат как действа гравитацията между небесните тела. Такъв практически подход превръща объркващите теоретични учебници в нещо осезаемо и разбираемо.
Виртуалната реалност променя начина, по който хората планират пътуванията си, като позволява на пътниците да разглеждат места, които биха могли да посетят, чрез изключително реалистични виртуални обиколки, преди да направят резервация. Много хотели и курорти вече предлагат такива 360-градусови изгледи към стаите и съоръженията си. Според някои проучвания от 2024 г., гостите, които получават този вид имерсивен преглед, обикновено са с около 41 процента по-доволни в сравнение с тези, които просто разглеждат обикновени снимки онлайн. Хората, управляващи туристическия бизнес, също стават все по-изобретателни. Те използват VR технологии, за да покажат специални дестинации като луксозни частни острови или исторически обекти на ЮНЕСКО. Това прави скъпите пътувания по-достъпни за повече хора, тъй като те могат първо цифрово да „тестват“ преживяването.
Все повече лекари използват VR симулации не само за по-добра подготовка, но и защото те всъщност помагат на пациентите да се възстановяват по-бързо. Наскорошно проучване на Linezero установи нещо доста впечатляващо: хирурзи, които са преминали обучение чрез виртуална реалност, допускат около два пъти по-малко грешки при първата си операция в сравнение с колегите си, които са учили по традиционния начин. Ползи имат и пациентите. Миналата година „Списание по телемедицина“ публикува резултати, показващи че хората, подложени на имерсивна терапия, намаляват нивото си на тревожност три пъти по-бързо в сравнение с тези, които посещават обикновени разговорни терапевтични сесии. Какво прави тези виртуални среди толкова ефективни? Те позволяват на терапевтите да регулират интензивността на всяка сесия за излагане при хора с фобии, като по този начин запазват безопасността на всички участници през целия процес.
Виртуалната реалност променя начина, по който обучаваме работниците, като им позволява да упражняват опасни ситуации в безопасна симулирана среда. Авиолиниите, които приеха обучение във виртуална кабина, установиха, че пилотите им усвояват извънредните процедури около една трета по-бързо от преди. Междувременно заводите, използващи VR за обучение по безопасност, отбелязват намаляване на аварийните случаи с почти 28%. Добавянето на функции, подобни на игри, прави тези VR курсове значително по-привлекателни за служителите. Компаниите докладват, че хората завършват VR програмите за обучение почти два пъти по-често в сравнение с традиционните видеоуроци. Освен това работниците помнят наученото от VR обучението повече от два пъти по-дълго в сравнение с информацията от стандартни обучащи видеоклипове, сочат данни от нови проучвания от индустрията за обучение и развитие от началото на 2024 г.
VR помага за защита на крехки артефакти, като намалява физическото им боравене, осигурява потопяващи преживявания и дава възможност за глобален достъп до изложби.
Виртуалната реалност заснема културни елементи, които традиционната документация пропуска, като ритуали и представления, осигурявайки тяхната достъпност в дигитален вид.
Виртуалната реалност осигурява практически взаимодействие със сложни концепции, което води до по-голяма ангажираност и по-добро запомняне сред учениците.
Да, виртуалната реалност предлага персонализирани имерсивни терапевтични сесии, които могат да ускорят възстановяването и да намалят тревожността в сравнение с традиционните методи.
EN
