Планировката на детски вътрешен игрищен комплекс се отнася до стратегическото разположение на играчки, зони за активност, пътеки и удобства в затворено пространство, за да се създаде безопасна, функционална и забавна среда за деца. Добре проектираната планировка максимално използва наличното пространство, минимизира риска от сблъсъци, отразява различни възрастови групи и стилове на игра и осигурява лесно наблюдение, като при това подпомага изследването и социалното взаимодействие. Сегментацията по възраст е основен фактор при планирането на разположението, като се използват отделни зони, разделени чрез физически бариери (като ниски огради, различни подови настилки или цветово маркирани зони), за да се предотврати достъпът на по-малките деца до оборудване, предназначено за по-големи деца и обратното. Зони за ходещи деца (1–3 години) обикновено се намират близо до входните зони, за да може лесно родителите да наблюдават, и включват ниско, меко оборудване като подови матове, мини пързалки и сензорни маси, както и широки, незаети пространства, които позволяват пълзене и нестабилни стъпки. Зони за предучилищна възраст (3–5 години) включват малко по-предизвикателни конструкции като малки скалодроми, ями с топки и зони за ролеви игри, докато зони за училищна възраст (6–12 години) предлагат по-големи скалодроми, препятствия и активни играчки, които изискват повече място и движение. Потокът от движение се управлява внимателно, за да се предотврати задръстване, с широки пътеки (поне 0,9–1,2 метра) между конструкциите, за да се позволи лесно движение на деца и възрастни, включително такива с колички или средства за подвижност. Пътеките са без пречки и използват последователни подови материали, за да се избегнат рискове от спъване, а насочващи указания (като цветен шарф или декоративни елементи на пода) помагат за ориентацията, без да ограничават изследването. Високо интензивни зони, като входове, изходи и преходи между зони, се оставят свободни от оборудване, за да се осигури гладко движение. Разпределението на активностите балансира активната и пасивната игра, за да се обслужи различна степен на енергичност. Активни зони включват конструкции за катерене, скакалци и зони за тичане, докато пасивни зони предлагат тихи занимания като четящи ниши, художествени станции или маси с пъзели. Този баланс предотвратява прекомерно възбуждане и дава възможност на децата да преминават между различни стилове на игра по желание. Видимостта е ключов принцип в дизайна, като разположението трябва да осигурява на родители и персонал да наблюдават всички зони от множество точки. Това означава да се избягват слепи зони, причинени от високи конструкции или гъсти групи от оборудване, както и да се позиционират седящи зони за родители в централни места с ясен поглед към всички игрища. Интегрирана е достъпността, с рампи или широки входове, за да се удовлетворят нуждите на деца с устройства за подвижност, както и сензорно приятни пространства с намален шум и осветление за деца, които имат нужда от по-спокойна обстановка. Накрая, планировката осигурява гъвкавост чрез модулно оборудване, което може да се пренарежда, за да се обнови пространството или да се направи място за специални събития като рожден ден. Като се постави приоритет на безопасността, функционалността и детската насоченост на дизайна, планировката на вътрешен детски игрищен комплекс създава среда, където децата могат свободно да играят, уверено да изследват и положително да взаимодействат помежду си.